гр. Свищов, ул. "Цар Освободител" 2
087 925 0841   hotel.odisei   reservation@hotelsvishtov.com      

Туристически забележителности

Къщата на Алеко Константинов

Къщата-музей “Алеко Константинов” в Свищов е създадена през 1926 г. Още приживе големият български писател подарява родната си къща на Свищовската община, за да се използва за културните нужди на града. Тук е изложена интересна експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от краткия, но богат обществен и творчески живот на Алеко Константинов. 

На първият етаж е изложена богата археологическа колекция. На вторият етаж е разположена експозиция за неговия живот и творчество. Запазени са многобройни лични вещи и предмети, с които се разкрива детството и юношеството на поета. Възстановен е интериора на дома от втората половина на ХIХ век. Сред най-ценните експонати е изложено и сърцето на писателя, спряло да тупти твърде рано.

Исторически музей Свищов: ул. „Клокотница” 6; 0631 / 60 467 или 60 452; e-mail: novae@abv.bg

 

Етнографския музей

Етнографска експозиция - помещава се в построената през 1800 г. Сладкарова къща. Тя грабва погледа с внушителния си външен вид, приличаща на малка крепост. Експозицията представя търговския подем на града в епохата на Възраждането, а битът на населението от свищовския район е показан в залите със селски носии, произведения на ювелирното изкуство, църковна утвар и съдове, винарство и риболов.

ул. „Георги Владикин” 14; тел.: 0631 / 60 467 или 60 452, e-mail: novae@abv.bg

 

Църквата " Света Троица "

Строителството започва на 14-ти април 1865 година. В разстояние на две години и четири месеца, благодарение на упорития труд и самопожертвувателност, храмът е завършен. На 19 септември 1867 г. е новата църква е осветена.

За строежа й са заплатени 461 613 гроша, като само за труда са платени 201 811 гроша за 18 626 надници. Използвани са следните строителни материали: 8 346 коли камъни, 2 810 коли пясък, 119 322 оки вар, 1 339 дървени греди, 3 723 дъски, 29 300 тухли, 1 698 оки желязо, 1 917 оки гвоздеи, 1 246 оки олово, 38 сандъка тенеке и 4 каменни високи стълба (колони).

Резултатът е поразителен- високо над града се извисява величествен трикорабен четирикуполен храм с камбанария-кула над преддверието. Изградена от камък на варов разтвор, с правилни редове и доста високи фуги, той е дълъг 35 м., широк 19,60 м., с високи 9,5 м. каменни колони, “…на близо 6 ара застроена площ- ако се изправят 4 души на квадратен метър- над 2 000 човека могат да се поберат…”.

Иконостасът на църквата “Св. Троица” в Свищов е изработен в периода 1870-1872 год. Дължината му е 16 м., а височината- средно над 10 м. Върху близо 100 кв. м., при безупречна симетрия, Дебралията оставя обширни съразмерни плоскости, на които именитият български художник и иконописец от Свищов Николай Павлович нанася своите 73 икони.

 

Църквата ‘‘Преображение Господне‘‘

Църквата “Св. Преображение”- трикорабна псевдобазилика, построена през 1836 г. със специалното разрешение на видинския валия. Дървеният материал за колоните е подарен от сръбския княз Милош Обренович. Тук запява първият български певчески хор в 1868 г. Паметник на културата, за такива са обявени и иконостаса, архиерейският трон, амвона и балдахина. Това е една от най- забележителните църкви в България.В момента тя е затворена поради причинени щети от  разместване на земните пластове. Точно на входа на църквата са разположени от двете страни на входа  две въртящи се колони –повелята е ,че ако ги завартите и двете едновременно сами желанието Ви ще се изпълни

 

Манастира  „Св. Св. Петър и Павел“ 

Църква “Св. Св. Петър и Павел” e строена през 1644 г. (според надписа във вътрешността й). При ремонт в 1923 г. са открити стенописи, между които личат образите на ктиторите Матей Бесараба и жена му Елена. Сградата е ориентирана с дългата си ос по хоризонталите на терена, при което цялата й южна страна е в изкоп. Характерът на терена е наложил дворът на църквата да се развие към север, което при нормални условия противоречи на възприетата традиция. Църквата е била вкопана в земята. Паметник на културата заедно с иконостаса и стенописите. В двора на Манастира са погребани знатни българи и светци.

 

Манастира „Успение Богородично“

Манастирът "Успение Богородично" се намира на 4 км. от Свищов в посока Велико Търново, на отбивка преди с. Царевец. Манастирът “Покров Богородичен” е построен през 14-и век на мястото на древно тракийско селище. Според историците местността е с геомагнитно излъчване. Няма случайно място, на което е построен манастир, казват миряните. Затова и храмовете на такива места помагат за лечението на различни болести. Така се говори и за манастира край Свищов. Според вярващи, тук се церяло най-вече безчадие, очни болести и черни магии.                      
Храмът многократно бил опожаряван и разрушаван от турците, тъй като бил убежище на будни българи като Левски, Раковски и други. Точно до мястото, където е бил старият храм, през 1894 година е построен новият манастир.

 

Легендите

Прочута в страната е и чудотворната икона на Света Богородица в манастира. Говори се, че тя притежава силата да помага на молещи се при безчадие и тежки очни болести. “Трябва силно да вярваш и чудото се случва”, казва отец Христо Павлов. Според него вярата е тази, която помага, защото пред Бога всички са равни.

Иконата също си има своята интересна история. По време на опожаряване и разрушаване на манастира тя е била укрита от монаси. Легенда разказва за намирането и от овчарче и връщането й в храма. По пътя си то намерило пеленаче, което взело със себе си и оставило в манастира. По-късно момченцето пораснало и живяло до края на живота си в светото място. Оттогава се смята, че Богородица помага на двойки, които не могат да имат деца.

Още през 16-17 век пък на турчин от Одрин, чиято жена била бездетна и сляпа, се явила Богородица и му казала да измие лицето на жена си с вода от манастира. Така и направил. Жената веднага прогледнала, а само след година родила и първото си дете. Турчинът тогава решил да се отблагодари за стореното чудо и направил златен обков на короната и ръката на Богородица. Туркинята приела християнска вяра. 

Друга туркиня от Анадола, известна със своята невиждана красота, също била бездетна. Когато посетила манастира и видяла чудотворната икона толкова много завидяла на нейната красота, че решила да я загрози и отчупила кутрето на дясната й ръка. След една година родила дете без пръсти на ръката. Върнала се разкаяна. Молила се, плакала. Когато се прибрала при детето пръстите му били израснали, но без кутрето – за назидание.                                  
Още идна история има за липсващото до ден днешен златно пръстче на Богородица. Преданието гласи, че то било откраднато от румънска знахарка – шарлатанка. Тя си мислила, че ще й помага да врачува. Но когато си тръгнала с лодка по Дунава, тя се разцепила и румънката се удавила.

“И днес чудотворната икона чака някой да й върне отчупеното пръстче. Може би в друго време, с друга история”, разсъждават миряните.

 

Местността  Паметниците

Ако пътувате към Свищов от изток, пътят, извиващ се непосредствено край река Дунав, много скоро след село Вардим ще ви отведе край местността “Паметниците.” Тук -  в низината, образувана от малката рекичка Текир дере и нейната околност, през 1877 година, бил разположен лагерът на турците.Точно от това място тръгва и победоносното шествие на руските войски, притекли се в помощ на българския народ.

Форсирането на голямата река е възложено на ген.Драгомиров, който още в началото на десанта, се обръща към войниците си с думите:”Нас, гледа цяла Русия.За нас, няма фланг, няма тил.Има само фронт.Или отвъд Дунава, или в Дунава”.

Със заявяването на подобна смелост и решителност, в ноща на 26 срещу 27 юни’1877 година, се поставя началото на един от най-известните и успешни десанти във военната  история на света изобщо.От тук, започва освободителният поход на русите, който много скоро ще доведе изгрева на Свободата за измъчения български народ.В резултат на блестящо проведения десант от руската войска и последвалите кръвопролитни битки с турците след стъпването на българска земя, град Свищов се превръща в първият наш свободен град.

Идеята за увековечаване на освободителната мисия на Русия по време на войната от 1877-1878 година и загиналите тук 812 души, се поражда спонтанно и естествено сред офицерите и войниците още по време на военните действия.Изграждането на паметниците започва веднага през 1878 година, със средства в размер от 165 хиляди рубли, отпуснати от руския император.Много скоро, тук са издигнати седем обелиска, изработени в мраморна работилница в град Одеса.Шест от тях са с височина 2,40 метра, а седмият, който се явява централен, е с височина от 4,50 метра. Оформянето им не се различава съществено от традиционните за времето гробни паметници. Украсата се състои най-често в издълбани в камъка цветя, пълзящи храсти, птици и кръстове. На паметниците са изсечени следните надписи: „ 54-ти Мински полк, прапор. Каненберг, щабс капитан Петров”, 54- Волински полк полк щабс кап. Брянов”, „ 54-ти Мински пол. Прапор. Рьшкин”, „ 53-ти пехот.полк.прапор. Федоров”, На руските войници паднали в бой 15 юни 1877г.”

Няколко години по-късно, през 1881 година - по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната и под председателството на Стоян Заимов, на няколкостотин метра източно от Братската могила, е издигнат паметник, посветен на руския император Александър II Освободител.Върху монумента, висок 11 м и широк 5,5 м, е изобразен гербът на Русия и е поставен следният надпис: „Въ Царствоване руссiкого императора Александър Втори 15 юния 1877г.”.
По повод на 100-годишнината от преминаването на руските войски и Освобождението на Свищов от османска власт, Общинският съвет в града взема решение за построяване на нов паметник.Изграждането му се извършва в периода 1978-1979 година, по проект на арх. Емил Дулев, арх. Димитър Кръстев и скултора Димитър Бановски.Новоизграденият монумент е висок 24 метра и широк 7.5 метра.Представлява оформени като арка две вдигнати ръце, върху вътрешната страна на които е изобразена скулптурна композиция на руски войни в цял ръст и пълно бойно снаряжение.

От 1969 година местността  в долината на р. Текир дере е обявена за исторически резерват, а заради изградения от възпоменателни знаци ансамбъл, населението започва да я нарича “Паметниците”.

Днес, единственият ням свидетел на първия бой на руските освободители е малка воденица, построена на устието на рекичката Текир дере.В реставрираната воденичка е уредена музейна експозиция, посветена на великото събитие - дебаркирането на руските освободителни войски на българския бряг и освобождаването на Свищов от османските поробители.

А местността „Паметниците” – старателно и добре поддържана, въпреки отдалечеността си от малкото крайдунавско градче, е любимо място на свищовлии за разходка и отдих.

 

Античен Град Нове    

Руините на римският град Нове (Novae) са разположени на 4 км източно от Свищов. През 45 г. от н. е. на това място възниква лагер, в който е настанен първоначално VIII-ми Августов легион, а през 69 г. идва I-ви Италийски легион, който остава там до края на античността.

Укреплението е с размери 485 на 365 м и е издигнато непосредствено до високия десен бряг на река Дунав. Западно и югозападно от него се намира цивилно селище, в което са живели ветерани от войската, търговци, занаятчии и техните семейства.

При разкопки на 2 км източно от град Нове е открито друго селище. В края на III и началото на IV век военният лагер постепенно се разраства и се превръща в крепостен град със смесено военно и цивилно население.

 

Разквартируваните в Нове легиони участват в редица победни сражения, между които войната на император Траян с даките и походите на владетелите от династията Севери на изток. В края на VI и началото на VII век градът е център на отбраната на византийската армия срещу постоянните атаки на славяни и авари.

По време на дългата си история Нове е посещаван от някои от най-известните римски императори: Траян (98-117 г.сл.Хр.), Адриян (117-138 г.сл. н. е.), Каракала (198-217 г.сл.Хр.). Има предположения, че император Максимин Трак (235-238 г.сл. н. е.) е роден в Нове.

След Миланския едикт на император Константин християнството става пълноправна религия в Римската империя. Този момент се отразява в изоставянето на старите езически храмове и създаването на нови култови сгради - църкви и базилики. Нове е епископски град през 5-6 в.сл.Хр. Могат да се видят сгради, свидетелстващи за масови покръствания на готите - първите християнизирани германски племена.

През втората половина на V в. от н. е. Нове е главна резиденция на готския крал Теодорих Велики, впоследствие завладял Рим и създал готско кралство със столица Равена на територията на днешните Италия, Австрия, Словения, Хърватско.